12.11.2011 г., 22:33 ч.

Закъсняла Задушница 

  Поезия » Друга
504 0 9

Днес думите са тихи и не викат,
а само шепнат трудното ти име.
Навръх застинали са на езика ми.
Във гърлото заседнали са нелечимо.

Сърцето, Боже, не понася пранги,
а търси вечността с човешки огън.
Тъй рано е да ставам ангел,
дори е под въпрос дали ще мога.

Не ще говоря и не ще се моля.
Днес само ще мълча и слушам
как лъжеш, че си някъде отгоре.
А точно в този гроб пред мен е суша.

Затуй съм тук и чернозем приливам.
Поя на дядо гроба и плевя радиката.
А думите отприщвам. Задезично диви.
И почвам трудното ти име да го викам.

 

 

12.11.2011*

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??