Jan 24, 2014, 4:48 PM  

Закъснялата любов 2013

  Poetry
1.6K 0 10

Тя не идва спокойно -

със усмихнати устни.

Тя връхлита поройно -

един взрив от чувства.

Тя е безмълвна, неясна.

Не изчаква, не проси.

Тя е фина - и опасна.

Не задава въпроси.

Тя е бърза. Внезапно

към сърцето ти тича.

Не разбираш, не знаеш

ти - че вече обичаш.

Пърха тя - като птиче.

Ала лесно - не литва.

Нежна е като кокиче -

но докрай те изпитва.

Пивка е като вино....

Но до дъно разтърсва.

И за нея умираш -

и със нея - възкръсваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...