Тя не идва спокойно -
със усмихнати устни.
Тя връхлита поройно -
един взрив от чувства.
Тя е безмълвна, неясна.
Не изчаква, не проси.
Тя е фина - и опасна.
Не задава въпроси.
Тя е бърза. Внезапно
към сърцето ти тича.
Не разбираш, не знаеш
ти - че вече обичаш.
Пърха тя - като птиче.
Ала лесно - не литва.
Нежна е като кокиче -
но докрай те изпитва.
Пивка е като вино....
Но до дъно разтърсва.
И за нея умираш -
и със нея - възкръсваш.
© Стефан Янев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
