Залез
Зашеметяващ залез в ярки цветове,
и ето ме - седя и го рисувам...
С гърба на четката, с наивност на дете
рисувайки, по детски се вълнувам.
Самотна лодка, навярно като мен
изгубила и вяра, и посока...
Фриволно се люлее ден след ден,
а тихата вода е тъй дълбока.
Потъват чувства, давят се мечти,
но аз не спирам и не спирам да рисувам.
Това море ми казва "я, поспри!",
но аз се правя, че не чувам.
С четката препускам във галоп
и сякаш част от мен е сред вълните.
Късно е да кажа вече "стоп" -
не съм ли сред морето на мечтите?
Душата ми е в тези цветове
и всяка моя цветна драскотина
за добрина и обич ще зове
от залеза на таз картина...
15-03-2015 год.
ПП: Вдъхновена от залеза, рисувайки го... се роди и този стих. Поклон пред майката природа, която аз наистина обожавам!
© Надя Уорендър All rights reserved.
