Залез
Когато стигне залез моят ден,
дано да бъде пролет на земята –
да блика бистра синева над мен,
да зреят цветове и аромати;
да ме докосне плясък на крила
и като песен в мене да остане –
да знам, че не напразно съм била
от болки и от радости пияна...
Когато тихо падне вечерта –
преди да ги покрие тъмнината,
най-простите неща да събера
и с мене да ги отнеса Оттатък.
И в този миг от залеза червен,
обжарено да заискри небето
и аз да се сбогувам с моя ден,
отнесла мир и красота в сърцето.
© Елица Ангелова All rights reserved.
