Jan 7, 2008, 9:05 AM  

Залез 

  Poetry » Other
1724 1 16

Когато стигне залез моят ден,

дано да бъде пролет на земята –

да блика бистра синева над мен,

да зреят цветове и аромати;

 

да ме докосне плясък на крила

и като песен в мене да остане –

да знам, че не напразно съм била

от болки и от радости пияна...

 

Когато тихо падне вечерта –

преди да ги покрие тъмнината,

най-простите неща да събера

и с мене да ги отнеса Оттатък.

 

И в този миг от залеза червен,

 обжарено да заискри небето

и аз да се сбогувам с моя ден,

отнесла мир и красота в сърцето.

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??