Jun 28, 2015, 4:33 PM

Залез

  Poetry
657 0 4

ЗАЛЕЗ

Изчезна бавно слънцето, залезе,
а облаците огнено блестят.
Сякаш Бог при хората ще слезе -
безспорно е шедьовър този свят.  


Контрастно е. Небето притъмнява,
а залезът над мен е ярък и красив.
Поглеждам го и сещам се тогава,
че с всяка клетка истински съм жив.

 

Чудесен миг, изпълващ ме с възхита!
За кой ли път живота преоткрих
и музата, която в мен е скрита,
пресътворява огъня небесен в стих.

 

Аз знам едно - романтика такава
храна е за мечтатели поети.
Тя в стихове завинаги остава,
та в мрак житейски огнено да свети!
16. 05. 2015 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...