28.06.2015 г., 16:33

Залез

654 0 4

ЗАЛЕЗ

Изчезна бавно слънцето, залезе,
а облаците огнено блестят.
Сякаш Бог при хората ще слезе -
безспорно е шедьовър този свят.  


Контрастно е. Небето притъмнява,
а залезът над мен е ярък и красив.
Поглеждам го и сещам се тогава,
че с всяка клетка истински съм жив.

 

Чудесен миг, изпълващ ме с възхита!
За кой ли път живота преоткрих
и музата, която в мен е скрита,
пресътворява огъня небесен в стих.

 

Аз знам едно - романтика такава
храна е за мечтатели поети.
Тя в стихове завинаги остава,
та в мрак житейски огнено да свети!
16. 05. 2015 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...