28.06.2015 г., 16:33

Залез

658 0 4

ЗАЛЕЗ

Изчезна бавно слънцето, залезе,
а облаците огнено блестят.
Сякаш Бог при хората ще слезе -
безспорно е шедьовър този свят.  


Контрастно е. Небето притъмнява,
а залезът над мен е ярък и красив.
Поглеждам го и сещам се тогава,
че с всяка клетка истински съм жив.

 

Чудесен миг, изпълващ ме с възхита!
За кой ли път живота преоткрих
и музата, която в мен е скрита,
пресътворява огъня небесен в стих.

 

Аз знам едно - романтика такава
храна е за мечтатели поети.
Тя в стихове завинаги остава,
та в мрак житейски огнено да свети!
16. 05. 2015 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...