Изчезна бавно слънцето, залезе,
а облаците огнено блестят.
Сякаш Бог при хората ще слезе -
безспорно е шедьовър този свят.
Контрастно е. Небето притъмнява,
а залезът над мен е ярък и красив.
Поглеждам го и сещам се тогава,
че с всяка клетка истински съм жив.
Чудесен миг, изпълващ ме с възхита!
За кой ли път живота преоткрих
и музата, която в мен е скрита,
пресътворява огъня небесен в стих.
Аз знам едно - романтика такава
храна е за мечтатели поети.
Тя в стихове завинаги остава,
та в мрак житейски огнено да свети!
16. 05. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков Все права защищены