Празничният залез се изнизва
през планинския си път,
синя светлина на телевизор
се разстила над града.
Изхабен езикът на колите
под неонните простори,
от асфалта към звездите
с нежна суета говори.
Луди люляци премрежват
с аромата си очите.
Покривите се навеждат
от умората превити…
Празничният залез се изнизва
и е планината празна.
Само светлина на телевизор
под неоните залязва.
© Георги Динински All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
