Залезни сълзи
Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми,
вятърът – притихнал, закопнял,
ласкави, невидими тотеми
с топлите си длани начертал,
трепетно ги проследява с пръсти,
капчица, по капчица... Пиян.
Залезни сълзи на мене кръстил,
ми поднася този свят на длан.
Тази нощ луната е пленена
в чаши две искрящи, от стъкло,
обичта ни стига за Вселена,
утре... Сякаш и не е било...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
