Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове,
сърцето ми потрепна от ухание,
и с пръсти нежно, сякаш съм дете,
отнася ме в далечни океани.
Задъхана, раздира се душата,
от непознати дивни светове.
И с тези трепети на необята
докосват ме неземни ветрове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up