Замаяна
Не ме гледай с този поглед!
Замаяна съм!
Ще падна!
Махни се!
Къде изчезна?
Върни се!
Гледай ме!
Не се разсейвай!
Обичам този поглед!
Докога ще ме гледаш?!
Побързай!
Замаяна съм!
Ще падна!
© Misteria Vechna All rights reserved.
Не ме гледай с този поглед!
Замаяна съм!
Ще падна!
Махни се!
Къде изчезна?
Върни се!
Гледай ме!
Не се разсейвай!
Обичам този поглед!
Докога ще ме гледаш?!
Побързай!
Замаяна съм!
Ще падна!
© Misteria Vechna All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...