Oct 19, 2010, 9:39 PM

Заменям три стаи със слава

  Poetry » Love
894 0 10

Заменям три стаи със слава

                                                      Старите дрехи са отчаяни.

                                                        Удобни, но нелюбими.

                                                        От спомена, че някога са били нови,

                                                        красиви, свежи.

                                                        Докато бяха нови,

                                                        вятърът дори ги любеше,

                                                        прострени на тела.

                                                        Сега ги удря, без да ги забелязва.

                                                        Всяко ново пране ги съсипва.

                                                        Няма надежда.

                                                        Модни къщи бълват

                                                        модни нови дрехи.

                                                       Старите дрехи са отчаяни

                                                       като съпруги.“

                                                                                               Донка Калчева

 

Преди мен ти пак ти си беше.

Преди теб аз пак бях си аз.

Ти там, над Олимп си летеше,

аз кретах тук с моя Пегас.

 

Любувам ти се. Ти си горе,

където не съм и била.

Но вече не искам да споря

с размаха на твойте крила.

 

Реших да се махна от коня,

жадувам за душ и легло.

Измъчих се...Друг да те гони!

Прости ми! Било, що било...

 

Не мога да спра да обичам,

но своя галоп вече спрях.

Не съм (разбрах!) твое момиче.

Не ще бъда (знай!) твоя грях.

 

Днес нова табелка направих

и качвам на входа в обков:

Заменям три стаи със слава

с едно легло c жива любов“.

 

            п.п. Посвещавам този несръчен, но искрен стих на тези , които някога, някъде са се заплесвали по някого, заслепени от блясъка му и в един прекрасен момент са разбирали, че този някой е глава(или врат) на семейство... 

Мир и любов на всички, които са се убождали на подобен триъгълник!

Благодаря на поетесата Донка Калчева за прекрасния стих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...