bojilova1 (Петя Божилова)
346 3131
19 окт. 2010 г., 21:39

Заменям три стаи със слава 

  Поэзия » Любовная
692 0 10

Заменям три стаи със слава

                                                      „Старите дрехи са отчаяни.

                                                        Удобни, но нелюбими.

                                                        От спомена, че някога са били нови,

                                                        красиви, свежи.

                                                        Докато бяха нови,

                                                        вятърът дори ги любеше,

                                                        прострени на тела.

                                                        Сега ги удря, без да ги забелязва.

                                                        Всяко ново пране ги съсипва.

                                                        Няма надежда.

                                                        Модни къщи бълват

                                                        модни нови дрехи.

                                                       Старите дрехи са отчаяни

                                                       като съпруги.“

                                                                                               Донка Калчева

 

Преди мен ти пак ти си беше.

Преди теб аз пак бях си аз.

Ти там, над Олимп си летеше,

аз кретах тук с моя Пегас.

 

Любувам ти се. Ти си горе,

където не съм и била.

Но вече не искам да споря

с размаха на твойте крила.

 

Реших да се махна от коня,

жадувам за душ и легло.

Измъчих се...Друг да те гони!

Прости ми! Било, що било...

 

Не мога да спра да обичам,

но своя галоп вече спрях.

Не съм (разбрах!) твое момиче.

Не ще бъда (знай!) твоя грях.

 

Днес нова табелка направих

и качвам на входа в обков:

„Заменям три стаи със слава

с едно легло c жива любов“.

 

            п.п. Посвещавам този несръчен, но искрен стих на тези , които някога, някъде са се заплесвали по някого, заслепени от блясъка му и в един прекрасен момент са разбирали, че този някой е глава(или врат) на семейство... 

Мир и любов на всички, които са се убождали на подобен триъгълник!

Благодаря на поетесата Донка Калчева за прекрасния стих!

© Петя Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??