Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Feb 24, 2015, 7:46 AM

Заминаха 

  Poetry
468 0 5

Връщам се в родния край,

вървя през полето, където

дядо парещи сълзи вкопа

и ми ги остави в наследство.

 

Астмата посърнала не ражда

жълти зърна, няма го стопанина

да я прегърне... Тъга.

 

Облаче бяло запя песента -

любимата дядова и се отвори

нейде врата -

на минало, настояще и бъдеще.

От очите капна сълза

в блузата таткова и той

като дядо замина.

Останах сама - без роднини!!!

 

Родна майка една съшива

със сълзите си спомени

и ме боли, ужасно боли...!!!!

И нея  някой ден ще загубя!!!

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Човешка болка.
    Докосва...
  • Ма това сме го чули вече! Стойна, много добро поприще ще намериш като психотерапевт, мисля, но това е литературен сайт, ако не се лъжа?
  • Васе, спокойно! Това е житейският пък, който върви към вечността.
    Осъзнаеме ли се вече всичко ни става известно, но друга алтернатива няма.Влизаме в пътя и след нас оставаме диря.
    Не всичко е толкова отчайващо, щом носиш в сърцето си вярата в Бога.
    Желая ти по-ведро настроение - живей пълноценно живота си!
    Пиши, пиши и пак пиши и ще забравиш тези настроения!
    Ведро настроение!
  • С Ели!
    Ние сме човешки същества и се привързваме. А спомените от детството са най-ярки и най-силни. Те са като един слънчев остров, към който винаги се завръщаме в трудните минути от живота си и с напредването на възрастта.

    Почувствах болката ти, Василка! Успяла си.
  • Съпреживях....
Random works
: ??:??