Заминаха

Поэзия

620 0 5

Връщам се в родния край,

вървя през полето, където

дядо парещи сълзи вкопа

и ми ги остави в наследство.

Астмата посърнала не ражда

жълти зърна, няма го стопанина

да я прегърне... Тъга.

Облаче бяло запя песента -

любимата дядова и се отвори

нейде врата -

на минало, настояще и бъдеще.

От очите капна сълза

в блузата таткова и той

като дядо замина.

Останах сама - без роднини!!!

Родна майка една съшива

със сълзите си спомени

и ме боли, ужасно боли...!!!!

И нея някой ден ще загубя!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Човешка болка.
Докосва...

2015-02-24T20:38:42+02:00
Josarian (Мариана Иванова)

Ма това сме го чули вече! Стойна, много добро поприще ще намериш като психотерапевт, мисля, но това е литературен сайт, ако не се лъжа?

2015-02-24T16:36:14+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Васе, спокойно! Това е житейският пък, който върви към вечността.
Осъзнаеме ли се вече всичко ни става известно, но друга алтернатива няма.Влизаме в пътя и след нас оставаме диря.
Не всичко е толкова отчайващо, щом носиш в сърцето си вярата в Бога.
Желая ти по-ведро настроение - живей пълноценно живота си!
Пиши, пиши и пак пиши и ще забравиш тези настроения!
Ведро настроение!

2015-02-24T14:27:55+02:00
vega666 (Младен Мисана)

С Ели!
Ние сме човешки същества и се привързваме. А спомените от детството са най-ярки и най-силни. Те са като един слънчев остров, към който винаги се завръщаме в трудните минути от живота си и с напредването на възрастта.

Почувствах болката ти, Василка! Успяла си.

2015-02-24T13:44:28+02:00
e4i (Елена)

Съпреживях....

2015-02-24T09:33:03+02:00