Sep 7, 2007, 12:11 PM

Заминаваш

  Poetry
1.4K 0 4
Утре заминаваш ти,
а дори не знаеш,
че едно сърце на теб принадлежи,
не знаеш, че то за теб тупти.
Не знаеш как стене
в студените и мрачни нощи: "Обичам те!",
не знаеш как вика: "Остани!"...
Мили мой, обичам те,
макар че ти дори не подозираш,
макар че ти дори не осъзнаваш!
Върви, любими мой,
намери своето щастие,
а моето сърце вечно с теб ще бъде
и когато ти е трудно, на теб ще помага.
То ще те чака и никога няма да те остави.
На добър час, любов моя... Обичам те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...