Oct 15, 2008, 8:41 PM
Замисъл
Денят на равносметката ще дойде -
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим
вина за нашите дела,
или да си носим кръста
към голгота и смъртта?
И тя е ритуал човешки,
за който все не си готов,
грешен или пък безгрешен,
път ще извървиш суров.
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
и за грешките си да простиш.
Единствено така ще можеш
със себе си да си в синхрон,
да даваш и да получаваш
по природния закон.
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим
вина за нашите дела,
или да си носим кръста
към голгота и смъртта?
И тя е ритуал човешки,
за който все не си готов,
грешен или пък безгрешен,
път ще извървиш суров.
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
и за грешките си да простиш.
Единствено така ще можеш
със себе си да си в синхрон,
да даваш и да получаваш
по природния закон.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
Е, точно това е най-трудното...
Браво, Джуди, хареса ми много - мъдрост, поднесена с обич...
Прегръдка!!! -
Нямам думи!Това за което понякога се замислям си го пресъздала в този стих.Поздравявам те,Джуди!И се прекланям с уважение!
-
!!!
Поздрави! -
"със себе си да си в синхрон"... Да, това е най-важното - да си в мир със себе си, а е толкова, толкова трудно... С обич, мила Джуди!!
-
Замислящо послание, Джуди...
-
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
и за грешките си да простиш.
Прегръщам те за мъдростта!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
грешки...обич...прошка...
прегръщам те, с обич...