Замисъл
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим
вина за нашите дела,
или да си носим кръста
към голгота и смъртта?
И тя е ритуал човешки,
за който все не си готов,
грешен или пък безгрешен,
път ще извървиш суров.
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
и за грешките си да простиш.
Единствено така ще можеш
със себе си да си в синхрон,
да даваш и да получаваш
по природния закон.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
