15.10.2008 г., 20:41

Замисъл

656 0 7
Денят на равносметката ще дойде -
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим
вина за нашите дела,
или да си носим кръста
към голгота и смъртта?
И тя е ритуал човешки,
за който все не си готов,
грешен или пък безгрешен,
път ще извървиш суров.
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
и за грешките си да простиш.
Единствено така ще можеш
със себе си да си в синхрон,
да даваш и да получаваш
по природния закон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Джуди...ретроспекция на цял един живот...
    грешки...обич...прошка...
    прегръщам те, с обич...
  • А трябвало е преди време
    със егото да се усамотиш,
    там дълбоко да погледнеш

    Е, точно това е най-трудното...
    Браво, Джуди, хареса ми много - мъдрост, поднесена с обич...
    Прегръдка!!!
  • Нямам думи!Това за което понякога се замислям си го пресъздала в този стих.Поздравявам те,Джуди!И се прекланям с уважение!
  • !!!
    Поздрави!
  • "със себе си да си в синхрон"... Да, това е най-важното - да си в мир със себе си, а е толкова, толкова трудно... С обич, мила Джуди!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...