15.10.2008 г., 20:41

Замисъл

657 0 7
Денят на равносметката ще дойде -
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим
вина за нашите дела,
или да си носим кръста
към голгота и смъртта?
И тя е ритуал човешки,
за който все не си готов,
грешен или пък безгрешен,
път ще извървиш суров.
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
и за грешките си да простиш.
Единствено така ще можеш
със себе си да си в синхрон,
да даваш и да получаваш
по природния закон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Джуди...ретроспекция на цял един живот...
    грешки...обич...прошка...
    прегръщам те, с обич...
  • А трябвало е преди време
    със егото да се усамотиш,
    там дълбоко да погледнеш

    Е, точно това е най-трудното...
    Браво, Джуди, хареса ми много - мъдрост, поднесена с обич...
    Прегръдка!!!
  • Нямам думи!Това за което понякога се замислям си го пресъздала в този стих.Поздравявам те,Джуди!И се прекланям с уважение!
  • !!!
    Поздрави!
  • "със себе си да си в синхрон"... Да, това е най-важното - да си в мир със себе си, а е толкова, толкова трудно... С обич, мила Джуди!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...