джуди (Гинка Любенова Косева)
307 1561
15.10.2008 г., 20:41 ч.

Замисъл 

  Поезия » Друга
477 0 7
Денят на равносметката ще дойде -
душата си пред Бог да споделиш
и ще се питаш кой ли
те накара да грешиш.
Но трябва ли във другите да търсим
вина за нашите дела,
или да си носим кръста
към голгота и смъртта?
И тя е ритуал човешки,
за който все не си готов,
грешен или пък безгрешен,
път ще извървиш суров.
А трябвало е преди време
със егото да се усамотиш,
там дълбоко да погледнеш
и за грешките си да простиш.
Единствено така ще можеш
със себе си да си в синхрон,
да даваш и да получаваш
по природния закон.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Джуди...ретроспекция на цял един живот...
    грешки...обич...прошка...
    прегръщам те, с обич...
  • А трябвало е преди време
    със егото да се усамотиш,
    там дълбоко да погледнеш

    Е, точно това е най-трудното...
    Браво, Джуди, хареса ми много - мъдрост, поднесена с обич...
    Прегръдка!!!
  • Нямам думи!Това за което понякога се замислям си го пресъздала в този стих.Поздравявам те,Джуди!И се прекланям с уважение!
  • !!!
    Поздрави!
  • "със себе си да си в синхрон"... Да, това е най-важното - да си в мир със себе си, а е толкова, толкова трудно... С обич, мила Джуди!!
  • Замислящо послание, Джуди...
  • А трябвало е преди време
    със егото да се усамотиш,
    там дълбоко да погледнеш
    и за грешките си да простиш.
    Прегръщам те за мъдростта!
Предложения
: ??:??