Nov 29, 2008, 10:29 AM

Замръзващо стихотворение

  Poetry » Other
849 0 7
В замръзнал свят, уви, сме се родили,
ледът когато всичко вкамени.
Нужни са незнайни, висши сили
да почне този лед да се топи.

Замръзнали душите ни за обич...
Замръзнали от алчност и от страх...
Вместо "до скоро" казваме си " сбогом",
целувките са сладки само в грях... 

Цените водят чувства, усет, трепет,
а политик е синонимът на лъжа.
В кристали се превръща влюбен шепот,
а в леден къс изгряваща звезда.

Какво ледът ще почне да разтапя,
щом слънцето, студеното краде?
Щом даже и луната с леден блясък
трепери в необятното небе...

От нашите сърца зависи всичко.
Дали в шушулки ледни ще живеем?
Затоплянето почва със обичане,
а любовта отвътре ще ни сгрее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...