Замръзващо стихотворение
В замръзнал свят, уви, сме се родили,
ледът когато всичко вкамени.
Нужни са незнайни, висши сили
да почне този лед да се топи.
Замръзнали душите ни за обич...
Замръзнали от алчност и от страх...
Вместо "до скоро" казваме си " сбогом",
целувките са сладки само в грях...
Цените водят чувства, усет, трепет,
а политик е синонимът на лъжа.
В кристали се превръща влюбен шепот,
а в леден къс изгряваща звезда.
Какво ледът ще почне да разтапя,
щом слънцето, студеното краде?
Щом даже и луната с леден блясък
трепери в необятното небе...
От нашите сърца зависи всичко.
Дали в шушулки ледни ще живеем?
Затоплянето почва със обичане,
а любовта отвътре ще ни сгрее...
ледът когато всичко вкамени.
Нужни са незнайни, висши сили
да почне този лед да се топи.
Замръзнали душите ни за обич...
Замръзнали от алчност и от страх...
Вместо "до скоро" казваме си " сбогом",
целувките са сладки само в грях...
Цените водят чувства, усет, трепет,
а политик е синонимът на лъжа.
В кристали се превръща влюбен шепот,
а в леден къс изгряваща звезда.
Какво ледът ще почне да разтапя,
щом слънцето, студеното краде?
Щом даже и луната с леден блясък
трепери в необятното небе...
От нашите сърца зависи всичко.
Дали в шушулки ледни ще живеем?
Затоплянето почва със обичане,
а любовта отвътре ще ни сгрее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
