valiordanov (Валентин Йорданов)
1798 1467
29.11.2008 г., 10:29 ч.

Замръзващо стихотворение 

  Поезия » Друга
649 0 7
В замръзнал свят, уви, сме се родили,
ледът когато всичко вкамени.
Нужни са незнайни, висши сили
да почне този лед да се топи.

Замръзнали душите ни за обич...
Замръзнали от алчност и от страх...
Вместо "до скоро" казваме си " сбогом",
целувките са сладки само в грях... 

Цените водят чувства, усет, трепет,
а политик е синонимът на лъжа.
В кристали се превръща влюбен шепот,
а в леден къс изгряваща звезда.

Какво ледът ще почне да разтапя,
щом слънцето, студеното краде?
Щом даже и луната с леден блясък
трепери в необятното небе...

От нашите сърца зависи всичко.
Дали в шушулки ледни ще живеем?
Затоплянето почва със обичане,
а любовта отвътре ще ни сгрее...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Затоплянето почва със обичане,
    а любовта отвътре ще ни сгрее..."
    Колко си прав,Вал...,защо все забравяме да си казваме дори "ОБИЧАМ ТЕ"!...Защо живеем в такъв студ,защо..,стиха ти поражда много въпроси! Поздравления!

  • Хубав стих, Вальо със сгряващ финал! Поздрав!
  • Да!!!!!
  • Поздрав и прегръдка!!!
    Браво за стиха!!!
  • Хареса ми стихът ти!!!
  • от сърцата зависи...иначе е страшно студено...
    прекрасен стих, Вале...затоплянето започва с обичане...
  • Студено е!
    Беше.
    Но вече разпалих
    любовният огън
    и топлината
    сгря сърцето ми!

    Адаш, направи го и ти! Разпали огнището и всичко ще е прекрасно!
    Поздрав за чудесният стих!
Предложения
: ??:??