Feb 8, 2009, 10:22 AM

Замълчи

  Poetry » Love
1.1K 0 4
Замълчи.
Шепне вятърът старо поверие
Облаци носят душите към нови мечти
и се раждат звездите над дивни пътеки.
Върху нишката трепка звънче
и от повея тих прозвънява...
Моите сини коне
треви със копита засяват.
Счу ми се
само за миг
на Край-свят се вратичка отвори.
Мисля да тръгна в зори...
Ако искаш ела да се водим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Бойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...