Запалени свещи
Уморен съм от болка –
преболя ме и мина
упорита и черна,
като празна камина.
Капе в дъното восък
на парчета горещи
и се стапят в средата
две запалени свещи.
Не нареждам, не плача –
угасен е фитила,
прегорял и превърнал,
самотата ми в сила.
Десет думи - в надежда,
а душата – в зараза,
разболял ме, отминал –
без дори да наказва.
Ще си тръгна обратно,
изгорял да не преча,
на проклетото време,
и копнежа за вечност...
Ив. Цанов
В тези свещи горещи
май е твоята сила
и дори прегорели,
свети още фитила –
скрито пламъче малко,
като капка заспала
във жарава искряща
и във лилия бяла.
Тихо, тайно от всички,
огън то ще запали
и нагоре ще лумнат
зли езици и хали
а тогава не десет –
ядно всичките думи
Ще препуснат лудешки,
до чертица безумни
и ще стигнат при тебе
и обратното време,
но повярвай – не може,
никой тях да ти вземе...
Т. Мезева
© Таня Мезева All rights reserved.
