22.07.2014 г., 23:30 ч.

Запалени свещи 

  Поезия » Друга
622 0 11

Уморен съм от болка –

преболя ме и мина

упорита и черна,

като празна камина.

Капе в дъното восък

на парчета горещи

и се стапят в средата

две запалени свещи.

Не нареждам, не плача –

угасен е фитила,

прегорял и превърнал,

самотата ми в сила.

Десет думи - в надежда,

а душата – в зараза,

разболял ме, отминал –

без дори да наказва.

Ще си тръгна обратно,

изгорял да не преча,

на проклетото време,

и копнежа за вечност...


Ив. Цанов

 

 

В тези свещи горещи

май е твоята сила

и дори прегорели,

свети още фитила –

скрито пламъче малко,

като капка заспала

във жарава искряща

и във лилия бяла.

Тихо, тайно от всички,

огън то ще запали

и нагоре ще лумнат

зли езици и хали

а тогава не десет –

ядно всичките думи

Ще препуснат лудешки,

до чертица безумни

и ще стигнат при тебе

и обратното време,

но повярвай – не може,

никой тях да ти вземе...

 

Т. Мезева

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??