Запейте с мен
По песента „Арлекино” на Емил Димитров
Този свят отдавна подивя!
Алчност, злоба, всякакви пороци.
Не ухаят дъхави цветя.
Във въздуха банкнотен шум се носи…
Като филм, уестърн може би.
По улиците стрелят мафиоти.
Всички сме участници, нали?
Всичко - за хартиени банкноти.
Припев:
А-а-а-х, Родино, ах, Родино,
на какво приличаш ти?
И това не е ли кино?
Нека спре да се върти. (2)
Църквата разцепена на две.
Депутати трупат капитали.
Всеки се опитва да краде.
Никой никого сега не жали.
Всички преклонили са глава,
страх ги е позиция да вземат
и страхът, че туй е вечността,
като рак душевен ги обзема.
Припев:
Подражаваме на кой ли не.
Себе си забравихме да бъдем.
Все пред някого на колене.
Българския дух кошмарно пъдим.
Докога, Родино, ще търпим?
Докога простащина ще властва?
Истината, ще ли я проспим?
Лъжата ли единствено ни пасва?
Този свят отдавна подивя!
Алчност, злоба, всякакви пороци.
Не ухаят дъхави цветя.
Във въздуха банкнотен шум се носи…
Като филм, уестърн може би.
По улиците стрелят мафиоти.
Всички сме участници, нали?
Всичко - за хартиени банкноти.
Припев:
А-а-а-х, Родино, ах, Родино,
на какво приличаш ти?
И това не е ли кино?
Нека спре да се върти. (2)
Църквата разцепена на две.
Депутати трупат капитали.
Всеки се опитва да краде.
Никой никого сега не жали.
Всички преклонили са глава,
страх ги е позиция да вземат
и страхът, че туй е вечността,
като рак душевен ги обзема.
Припев:
Подражаваме на кой ли не.
Себе си забравихме да бъдем.
Все пред някого на колене.
Българския дух кошмарно пъдим.
Докога, Родино, ще търпим?
Докога простащина ще властва?
Истината, ще ли я проспим?
Лъжата ли единствено ни пасва?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
