5.04.2008 г., 15:26

Запейте с мен

685 0 8
По песента „Арлекино” на Емил Димитров


Този свят отдавна подивя!
Алчност, злоба, всякакви пороци.
Не ухаят дъхави цветя.
Във въздуха банкнотен шум се носи…
Като филм, уестърн може би.
По улиците стрелят мафиоти.
Всички сме участници, нали?
Всичко - за хартиени банкноти.

Припев:
А-а-а-х, Родино, ах, Родино,
на какво приличаш ти?
И това не е ли кино?
Нека спре да се върти. (2)

Църквата разцепена на две.
Депутати трупат капитали.
Всеки се опитва да краде.
Никой никого сега не жали.
Всички преклонили са глава,
страх ги е позиция да вземат
и страхът, че туй е вечността,
като рак душевен ги обзема.

Припев:

Подражаваме на кой ли не.
Себе си забравихме да бъдем.
Все пред някого на колене.
Българския дух кошмарно пъдим.
Докога, Родино, ще търпим?
Докога простащина ще властва?
Истината, ще ли я проспим?
Лъжата ли единствено ни пасва?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Загорча ми от твоята песен, Вальо! И ме заболя..за България! Страхотно си я написал! Поздрави!!!
  • Поздравявам те за чудесния стих
    и за гражданската ти позиция!
    Съпричастна съм! с обич, поете.
  • Атака! Да залеем улиците! Малко така ми звучи.
  • Много точно казано.Поздравления
  • За разлика от моя хумористичен стих по песента на В.Найденов за Интернета, от редовете ти напират сълзи... от болка и гняв!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...