Този свят отдавна подивя! Алчност, злоба, всякакви пороци. Не ухаят дъхави цветя. Във въздуха банкнотен шум се носи… Като филм, уестърн може би. По улиците стрелят мафиоти. Всички сме участници, нали? Всичко - за хартиени банкноти.
Припев: А-а-а-х, Родино, ах, Родино, на какво приличаш ти? И това не е ли кино? Нека спре да се върти. (2)
Църквата разцепена на две. Депутати трупат капитали. Всеки се опитва да краде. Никой никого сега не жали. Всички преклонили са глава, страх ги е позиция да вземат и страхът, че туй е вечността, като рак душевен ги обзема.
Припев:
Подражаваме на кой ли не. Себе си забравихме да бъдем. Все пред някого на колене. Българския дух кошмарно пъдим. Докога, Родино, ще търпим? Докога простащина ще властва? Истината, ще ли я проспим? Лъжата ли единствено ни пасва?
Хората не са се променили откакто се появяват като биологичен вид...и никога няма да се променят...Което е много жалко Поздрави за хубавия стих и се радвам, че все пак някой осъзнава колко сме я закъсали.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.