Запой в кръчма
На трето питие си вече,
а съвестта не те гризе.
И още трезвен си, човече,
защото има и мезе.
А масата е най-добрата,
когато пие се с другар.
Съюзник става ти съдбата –
не хваща гърлото загар.
Върви ти приказката сладка,
и времето не ти тежи.
А срещата е толкоз кратка,
че скръб в душата ти лежи.
Че трябва вече да си тръгваш.
Жена те чака на легло.
И през просото сам си ръгваш –
познато ти е туй тегло.
А утре пак ще си белязан
с кръвясали от спирт очи.
И от жена ще си зарязан,
че си от снощи си личи...
© Никола Апостолов All rights reserved.
