Заради теб, Идалго
Заради теб, Идалго
пред Сервантес на площад Испания
Заради теб, Идалго, пак дойдох,
и като статуя стоя вкопан,
заради теб от звездния метох
избягах на мустанг неоседлан.
Заради тебе дважди, Санчо!,
понеже ти повлече крак,
след твойто пончо от Ламанча,
света попих - зеница на моряк.
Такава свобода не съм очаквал,
такива прерии не съм мечтал,
сълза такава не, не сам изплаквал,
а ти си все на тоз пиедестал.
Заради теб, Идалго, ще си ида,
там, дето летните щурци скрибуцат,
където майка чака да ме види,
и впрягам коня в звездната каруца!
© Ми Ки All rights reserved.
