Nov 30, 2017, 10:20 PM  

Зараза

876 2 1

Сив град, мрак и прах.

Къщи от бетон. Четири стени.

Души навред обвзети в страх.

Уви, всичко може да се промени.

 

Хора като зомбита бездушни, 

по тротоари мръсни ходят.

Правила и норми тъй послушни

кротко спазват, но все тъй без посока бродят.

 

Останал ли е признак на любов?

Прозира гняв дълбок, омраза.

Останал ли е и един готов,

решен да пребори таз зараза?!

 

Работа, кариера, пари. 

От добрите порядки и помен няма дори.

Фалшиви усмивки, разбити мечти,

лъжовни думи с нечестни игри.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Врееме е! Време е за промяна! За почистване и прочистване! Иначе няма как да влезе светлината в домовете и душите ни! Няма как да задишаме с пълни гърди!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...