Зараза
Сив град, мрак и прах.
Къщи от бетон. Четири стени.
Души навред обвзети в страх.
Уви, всичко може да се промени.
Хора като зомбита бездушни,
по тротоари мръсни ходят.
Правила и норми тъй послушни
кротко спазват, но все тъй без посока бродят.
Останал ли е признак на любов?
Прозира гняв дълбок, омраза.
Останал ли е и един готов,
решен да пребори таз зараза?!
Работа, кариера, пари.
От добрите порядки и помен няма дори.
Фалшиви усмивки, разбити мечти,
лъжовни думи с нечестни игри.
© Йордан Петков All rights reserved.
