30.11.2017 г., 22:20  

Зараза

873 2 1

Сив град, мрак и прах.

Къщи от бетон. Четири стени.

Души навред обвзети в страх.

Уви, всичко може да се промени.

 

Хора като зомбита бездушни, 

по тротоари мръсни ходят.

Правила и норми тъй послушни

кротко спазват, но все тъй без посока бродят.

 

Останал ли е признак на любов?

Прозира гняв дълбок, омраза.

Останал ли е и един готов,

решен да пребори таз зараза?!

 

Работа, кариера, пари. 

От добрите порядки и помен няма дори.

Фалшиви усмивки, разбити мечти,

лъжовни думи с нечестни игри.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Врееме е! Време е за промяна! За почистване и прочистване! Иначе няма как да влезе светлината в домовете и душите ни! Няма как да задишаме с пълни гърди!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...