30.11.2017 г., 22:20  

Зараза

866 2 1

Сив град, мрак и прах.

Къщи от бетон. Четири стени.

Души навред обвзети в страх.

Уви, всичко може да се промени.

 

Хора като зомбита бездушни, 

по тротоари мръсни ходят.

Правила и норми тъй послушни

кротко спазват, но все тъй без посока бродят.

 

Останал ли е признак на любов?

Прозира гняв дълбок, омраза.

Останал ли е и един готов,

решен да пребори таз зараза?!

 

Работа, кариера, пари. 

От добрите порядки и помен няма дори.

Фалшиви усмивки, разбити мечти,

лъжовни думи с нечестни игри.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Врееме е! Време е за промяна! За почистване и прочистване! Иначе няма как да влезе светлината в домовете и душите ни! Няма как да задишаме с пълни гърди!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...