Заритана в ъгълчето на окото ти
Заритана в ъгълчето на окото ти,
се чудя как попаднала съм там.
И изплашена от стържещите тропоти,
готова съм да те оставя сам.
Давеща се от сълзите във очите ти,
без помощ плувам към брега.
И оглушена от множеството писъци,
не успявам да не мисля за студа.
Във очите ти е сянка непрогледна
и всякога се разтрепервам, срам.
Засенчват те душата вечно бедна
и животът ти, без смисъл грам.
И стоейки там, във ъгъла, самичка,
се научавам как да устоя...
как да съм дори над теб, над всичко,
и да преплувам до очите на деня...
© Поля Георгиева All rights reserved.
