Dec 28, 2014, 6:55 PM

Зародишът

  Poetry
1.2K 0 10

То, всяко Начало, започва от никъде.

Понесло вързопче куражец в ръце,

внезапно, полека и без много приказки,

Началото тръгва незнайно къде.


В невзрачната сянка на важните работи,

току под табелата "Пълен боклук",

голямото Нищо, ненужното, слабото,

е само зародиш на някого друг.


И носи го често животът във джоба си,

за него, посоките нишки предат,

защото, да бъде Начало, способно е

най-малкото Нищо, поело на път.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Способно е, Радост!
  • Благодаря ви за коментарите и на всички желая успешна 2015 година!
  • "Вързопче куражец" и нищичко друго.
    Повярваш ли в себе си ставаш герой.
    То всяко начало прилича на лудост,
    но няма ли луди - светът е в застой...

    Продължавай все така да ни радваш и през Новата година, Радост!
  • Истинско и точно!
  • Споделям... Нови идеи, светли начала и сбъдване на най-съкровените мечти през 2015 година!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...