Жарковски (Велин Евстатиев) Жарковски (Велин Евстатиев)
1 100
Jun 28, 2007, 12:53 AM

Зарята на любов нечакана

  Poetry
758 0 2
                 На Боряна


Сладникаво ухание -
оръжие на лилии отровни,
във плен душата ми държеше...

Зарята, зарята на любов нечакана
духът ми - горестно помръкнал -,
със свята радост просветли!

На роза алените цветове
прегърнаха сърцето ледено -
очите твои - топли и засмени,
прогониха омраза и съмнения.

Топят се ледовете на покрусата,
сърцето мое люби - люби и живее!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0