Sep 4, 2008, 6:50 PM

Защо?...

  Poetry » Civic
1.4K 0 30
 

               Защо?...

 

 

"Желание за доброто имам, но не и сила да го върша..."

Посланието на апостол Павел към Римляните. - 7 : 19

 

 

Светът

се смее с нас!...

Когато

сме щастливи,

когато

ни споходи

Радостта...

Но

ридаеме

самотни,

чувства скрили,

когато

сме подвластни

на

Скръбта...

На

Злото

сме проводници

чудесни,

понеже

е всесилно то...

А за Доброто

имаме желание,

но всички

сме безпомощни...

Защо?...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дали змията, подала ябълка на Ева, е в основата?
    Не знам, а много бих желала...!

    Философията на Живота!
    Вълчо*!
  • Уникални са ти стиховете.Наистина изпълнени с много смисъл.Радвам се,че има хора като теб.Много успехи!
  • Защо...?
    наистина....
    сега като се позамисля всички деца са прекрасни, нали?...
    тогава, откъде се пръкват злите хора...и...
    Защо?.....
    благодаря на всички спрели се на този стих....
    бъдете здрави!
    запомнете, че трябва преди всичко да бъдем хора и забравете всичко останало...
    поздрави!
  • Ето,каза го-желание за добро...Най важното!
    С пожелание за успех от Враната!
  • Поздрав, Вълчо!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...