Dec 4, 2008, 12:07 PM

Защо?

  Poetry » Other
729 0 1
Аз кой съм? Никой?!
Какво съм? Нищо?!...

За себе си съм някой,
а за всички никой.
За себе си съм нещо,
но за всеки нищо.

Жив ли съм?!
Какво е живота?...

Път? Стълба? - Страдание!
Наказание? Награда? - Болка!
Безбрежна молитва към Бога
за милост през кървящи сълзи...

Мъртъв ли съм?!
Смъртта започва с живота!

Умира ли някой,
щом първом се ражда?!
Живее ли някой,
щом през живота умира?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Баси, колко безсмислен стих!
    Ето и моя разбор:

    Що за шизофреник си, щом си просто "някой" за себе си, когато виждаш смисъл да споменеш веднага как си "никой" за останалите?

    Не знам какво е "безбрежна молитва", но звучи внушително тъпо.

    Последните четири реда са пълна тъпотия. Нека ти отговоря от името на мъдреците:

    1. Да, когато се родиш, значи, че ще умреш.
    2. Да, щом умираш, значи си живял.

    Извинявай, г-н Хоук, но творбата ти е, меко казано, глупава. И, понеже съм пил, ще карам през просото, направо е ултра малоумна. Не си позволявам да давам току-така такива определения за произведения в този сайт, но не се разбира сред всички въпроси, поставени в тази творба, защо тя се казва "Защо?"

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...