Денят и нощта са двата крачола
на панталона на Времето.
Навлича го, да не ходи голо,
когато върви през Вселената.
Земята затуй е ту черна, ту бяла -
зависи с кой крак я подритва!
И аз, да му се не видяло,
двукрако и безкопитно,
ситня и залитам. Но ми прищрака,
вчера се сетих - защо!
Ами защото и двата крака
пъхам в един крачол!
© Райчо Русев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
