Защо когато се променяме,
оставаме едни и същи
и много предпазливо гените
към корена си се завръщат?
Защо когато не прощаваме,
оставаме сами в безкрая
и неразбрани се смаляваме,
побрали всичко в миг нетраен.
Навярно Бог, когато правил
от кал Мъжа, от кост Жената,
съвсем неволно е забравил
да сътвори така душата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up