Защо

Mar 12, 2014, 12:37 AM

Poetry » Other

377 0 1

Защо когато се променяме,

оставаме едни и същи

и много предпазливо гените

към корена си се завръщат?

Защо когато не прощаваме,

оставаме сами в безкрая

и неразбрани се смаляваме,

побрали всичко в миг нетраен.

Навярно Бог, когато правил

от кал Мъжа, от кост Жената,

съвсем неволно е забравил

да сътвори така душата,

че да е бяла, чиста птица,

а песента ù да се чува.

Във пламналата ù зеница

Човекобог да съществува.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valqka (Валентин Василев)

2014-03-12T15:16:20+02:00

Безкрайните въпроси за сложността на човешката душа ...! Дали някога ще намерим верния отговор? Поздрави, Нина!