Защо
Защо когато се променяме,
оставаме едни и същи
и много предпазливо гените
към корена си се завръщат?
Защо когато не прощаваме,
оставаме сами в безкрая
и неразбрани се смаляваме,
побрали всичко в миг нетраен.
Навярно Бог, когато правил
от кал Мъжа, от кост Жената,
съвсем неволно е забравил
да сътвори така душата,
че да е бяла, чиста птица,
а песента ù да се чува.
Във пламналата ù зеница
Човекобог да съществува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
