Защо не знам коя съм вече,
защо ли времето ми тук изтече?
Макар да не искам да си ходя,
кажи ми как сега да подходя?
Да не бъда пак сама,
но и да не крача с пръсната душа!
Не, не искам в това да се превръщам,
защото само теб искам да прегръщам!
Така остава сърцето в мене да боли,
а в душата огън страшен да гори!
© Томислава Лазарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
