Черно ми е, знаеш ли!?...
Защото... защото нищо не е
честно на този свят.
Защо и ние двамата със тебе,
не бяхме част от него,
част от таз - голямата лъжа.
Пазим ли изобщо нещо?
Мене... тебе, пазим ли света!?
Защо сме още тук, и ти, и аз?
Защо говорим си във мисълта,
а не... а не на глас?
Защо не се обичаме както някога?
Сякаш днес затворена за нас е таз
врата, ръцете ми застиват в двете железа,
от които мога само две сълзи да ти даря.
Прости, прости ми, че се връщам пак,
за този стих прости и забрави,
роди се той във изблик на тъга,
в желание за миг покой на моята душа.
© Парфюм All rights reserved.