Защо ме караш все да плача?

Защо ме караш все да страдам?

Защо за тебе все аз мисля

и тежките окови защо влача?

Защо пробождаш ми съм меч сърцето?

Защо със устни влажни все ме изкушаваш?

Защо химера ми се струва топлата ти длан, 

а страстната целувка си остава само блян?

Сънувах те аз.

Сънувах те-да!

И всичко бе като изпълнена мечта.

Плувахме в море от рози, 

вървяхме и във прелестна гора

Вървяхме двама бавно, мълчаливо

и можехме със поглед само да се разберем.

Ти до мен и аз до теб

Всичко бе наред

Докато часовника звънна точно в пет.