5.06.2022 г., 1:49

Защо

645 0 0

 

 

Защо ме караш все да плача?

Защо ме караш все да страдам?

Защо за тебе все аз мисля

и тежките окови защо влача?

Защо пробождаш ми съм меч сърцето?

Защо със устни влажни все ме изкушаваш?

Защо химера ми се струва топлата ти длан, 

а страстната целувка си остава само блян?

Сънувах те аз.

Сънувах те-да!

И всичко бе като изпълнена мечта.

Плувахме в море от рози, 

вървяхме и във прелестна гора

Вървяхме двама бавно, мълчаливо

и можехме със поглед само да се разберем.

Ти до мен и аз до теб

Всичко бе наред

Докато часовника звънна точно в пет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...