Защо?...
Защо пожела да ме видиш?
Нима забрави какво ми причини?
Аз и до днес себе си виня,
че навреме не успях да те спра.
Защо изведнъж се сети за мен,
сякаш до сега бях стара,непотребна вещ?
Какво ли искаш?Да ме омагьосаш пак за ден?
Но запомни,грешките си не повтаря човек....
Защо решаваш да си погъделичкаш егото
като си докажеш,че по всяко време мога да съм твоя.
Но се чува само ехото,
от клетквата,изричана през сълзи моя...
Защо ме караш да се питам дали съм луда,
или се влюбвам в теб отново?
Опитвам се да си внуша,че стигам до полуда,
но ти не ме оставяш да започна живота си наново...
Защо си мислиш,че пак ще се поддам?
Обичах те до болка,сълзите ми до днес не спряха.
Отдавна си отиде,вече нямам какво да ти дам,
ти го взе,докато устните ми името ти мълвяха...
(И до ден днешен питам се Защо)?
Нима забрави какво ми причини?
Аз и до днес себе си виня,
че навреме не успях да те спра.
Защо изведнъж се сети за мен,
сякаш до сега бях стара,непотребна вещ?
Какво ли искаш?Да ме омагьосаш пак за ден?
Но запомни,грешките си не повтаря човек....
Защо решаваш да си погъделичкаш егото
като си докажеш,че по всяко време мога да съм твоя.
Но се чува само ехото,
от клетквата,изричана през сълзи моя...
Защо ме караш да се питам дали съм луда,
или се влюбвам в теб отново?
Опитвам се да си внуша,че стигам до полуда,
но ти не ме оставяш да започна живота си наново...
Защо си мислиш,че пак ще се поддам?
Обичах те до болка,сълзите ми до днес не спряха.
Отдавна си отиде,вече нямам какво да ти дам,
ти го взе,докато устните ми името ти мълвяха...
(И до ден днешен питам се Защо)?
© Александра Матеева All rights reserved.
