Защо, ако и как?...
Лежа си спокойно
в моето креватче.
Спокойно, уютно и нежно
и се питам Защо?
- Защото завършва на О!
Защо съм тъй дива и непримирима
със всичките Ако?...
- Ако, някога бях те целунала.
Примерно...
- Или Ако бях там - на точното
място, по точното време...
Вместо това - зяпам в тавана,
в ъгъла и завесите на цветя.
Спокойно, тихо и нежно... Умирам.
Само Бибата сумти до мен,
но тя е пристрастна.
- Ние, котките, се разбираме,
пък и е жена с шест котенца...
И така, в здрача на стаята,
полегнала съм в своето креватче,
сдъвквам незарасналите спомени
и се питам - Защо така, ами...
- Ако?...
Тук вече се съдържа цялата
вселена от възможностти
и естествено - моите грешки!
Лежа и си мисля...
- Как, можЕх да те задържа?...
Минало, Свършило, Бешело време.
Минало, Свършило, Бешело време.
Нито с въздуха, награбил
аромата на цветята
там, горе в планината.
Нито с птиците, разперили криле,
радвайки се просто на свободата...
Нито дори и с ромона на ручей стар,
превърнат сякаш в песен
от самия Рай.
- Как можех да те задържа?...
Как?
© Зорница Аламанчева All rights reserved.
!!!
