bibata (Зорница Аламанчева)
66 295
17.03.2008 г., 8:02 ч.

Защо, ако и как?... 

  Поезия » Бели стихове
641 0 3

Лежа си спокойно

в моето креватче.

Спокойно, уютно и нежно

и се питам Защо?

- Защото завършва на О!

Защо съм тъй дива и непримирима

със всичките Ако?...

- Ако, някога бях те целунала.

Примерно...

- Или Ако бях там - на точното

място, по точното време...

Вместо това - зяпам в тавана,

в ъгъла и завесите на цветя.

Спокойно, тихо и нежно... Умирам.

Само Бибата сумти до мен,

но тя е пристрастна.

- Ние, котките, се разбираме,

пък и е жена с шест котенца...

И така, в здрача на стаята,

полегнала съм в своето креватче,

сдъвквам незарасналите спомени

и се питам - Защо така, ами...

- Ако?...

Тук вече се съдържа цялата

вселена от възможностти

и естествено - моите грешки!

Лежа и си мисля...

- Как, можЕх да те задържа?...

Минало, Свършило, Бешело време.

Минало, Свършило, Бешело време.

Нито с въздуха, награбил

аромата на цветята

там, горе в планината.

Нито с птиците, разперили криле,

радвайки се просто на свободата...

Нито дори и с ромона на ручей стар,

превърнат сякаш в песен

от самия Рай.

- Как можех да те задържа?...

Как?

 

 

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога ведрото умиране от Любов представлява едно дълго и мъчително самоубийство цял Живот! :Р
  • А заслушава ли си?Много ведър песимизъм струи от тази творба.
  • ми добре си го казала - "ние, котките, се разбираме"

    екстра даже - да има един човек да си каже!!!

    евалла!
Предложения
: ??:??