Sep 19, 2009, 10:05 AM

Защо ли, Боже, си подухнал глината?! 

  Poetry » Phylosophy
574 0 23

Един нишан остава по душата.

Разпятие духовно, земно, от поети.

Предава се Денят на Тъмнината,

за да възкръсне в Изгрев и да свети.

 

Годината изтича, равносметка дебне-

колко остават коматчета живот?!

На кръстопът пътеките ни земни,

а срещу мелници отново Дон Кихот...

 

Пътеките ни свършват при звездите

и мигове преливат се във Вечност.

Душата се здрависва със душите

изгонени от Рая за човечност...

 

Сърцето си да слушаш не е сложно

във всяка пъпка, щом любов се крие

и чудеса напълно са възможни

очите си в аязмо щом измиеш...

 

Съзираш, че нищожен си на ръст,

щом ябълката е в устата на гадината...

И за любов разпъвали на кръст...

Защо ли, Боже, си подухнал глината?!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??