Sep 19, 2009, 10:05 AM

Защо ли, Боже, си подухнал глината?! 

  Poetry » Phylosophy
661 0 23
Един нишан остава по душата.
Разпятие духовно, земно, от поети.
Предава се Денят на Тъмнината,
за да възкръсне в Изгрев и да свети.
Годината изтича, равносметка дебне-
колко остават коматчета живот?!
На кръстопът пътеките ни земни,
а срещу мелници отново Дон Кихот...
Пътеките ни свършват при звездите
и мигове преливат се във Вечност.
Душата се здрависва със душите
изгонени от Рая за човечност... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??