Защо ли си мисля
Защо ли си мисля, че всички сме хора,
заченати с гени човешки,
живели по равно във топла утроба,
която ни пази от грешки.
Трудно преглъщаме ясни заблуди,
че майка и татко са вечни,
хвърляме бързо вината на други
и тънем в миражи далечни.
После самотни седим и се чудим,
защо пролетта си отива,
бяхме в гора да берем изумруди,
но срещна ни мечката дива.
Късно разбираме, грешка било е
бохема да вържем с уют,
с глухи и слепи с години да спорим,
огнище да палим със луд.
Накрая детето във нас се пробужда,
проплаква за майчина плът,
но тя е изстинала, че е ненужна
и стопля ни земната гръд.
Защо ли си мисля, че всички сме хора
и носим чувства човешки,
за смисъла, вяра и малко опора
правим грешки след грешки.
© Ивон All rights reserved.
