Защо ме пусна, любов
Обичах те, любов,
обичах те силно,
обичам те още,
макар и безсилна.
Но пусна ме ти
да си тръгна тогава
и друг мъж
до мене застана.
И ти друга намери
да споделяш нощта...
Обичаш я казваш...
Ала грее ли тя,
като мен, като слънце,
щом протегнеш ръка?
Щом погалиш я нежно
тя усмихва ли се
тъй мило, копнежно,
като малко дете?
Като мене, любов,
тъй трепереща, плаха
за всеки твой допир и зов.
Защо ме пусна, любов?
Нима не можа
да се бориш за мен?
Или била е лъжа
любовта ни голяма?
Не!
Истинска беше
и още е,
но късно е вече...
Всеки друг път пое.
Ще се помним със тебе
и ще ни боли,
за това, което пропиляхме
с нашите глупави игри!
© Анна All rights reserved.
