Mar 3, 2011, 12:39 PM

Защо, мускетарю?!

  Poetry » Love
833 0 0

Защо, мускетарю?!

(по Татьяна Шкодина)

Очите на котка проблясват разкошно.
Къделя прекрасни рижи коси.
Сърцето ù - диамантена шлифована брошка.
Целувка от бога на челото стои.
Някой би могъл да ù каже: "О, мила!"
Нищо не стана... Нека боли...
Вятърът гони листи изстинали...
Гаснат в небето мечтите - звезди...
Позабравени рокли, ветрило и шапка...
Костюмът ù мъжки втора е кожа...
Синът - кукувица... Срещите - кратки...
Срамът я изгаря... За какво ли пък, Боже?!
Животът игра е. Изгубиш ли - пýкни!
На нея се случи горчивата нотка...
Страхът към сърцето безумно е хукнал.
Девет живота?! В душата е котка...
Защо, мускетарю, повика палача?!
Ръцете ти - чисти... До ешафода е тихо...
Един от тълпата - с нелека задача
нямата болка да вплита във стихове...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...