3.03.2011 г., 12:39

Защо, мускетарю?!

825 0 0

Защо, мускетарю?!

(по Татьяна Шкодина)

Очите на котка проблясват разкошно.
Къделя прекрасни рижи коси.
Сърцето ù - диамантена шлифована брошка.
Целувка от бога на челото стои.
Някой би могъл да ù каже: "О, мила!"
Нищо не стана... Нека боли...
Вятърът гони листи изстинали...
Гаснат в небето мечтите - звезди...
Позабравени рокли, ветрило и шапка...
Костюмът ù мъжки втора е кожа...
Синът - кукувица... Срещите - кратки...
Срамът я изгаря... За какво ли пък, Боже?!
Животът игра е. Изгубиш ли - пýкни!
На нея се случи горчивата нотка...
Страхът към сърцето безумно е хукнал.
Девет живота?! В душата е котка...
Защо, мускетарю, повика палача?!
Ръцете ти - чисти... До ешафода е тихо...
Един от тълпата - с нелека задача
нямата болка да вплита във стихове...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...